КРАСИВА СИ

Красива си... и вятърът го казва,
прошепва във косите ти любовно,
приличие дори от страст не спазва,
докосва те навсякъде - греховно!

Опипва те с прохладните си длани,
пронизва те до костите - желана,
за неговите ласки с плам събрани,
едно потайно кътче не остана.

Красива си... и слънцето копнее,
на плажа твойто тяло да погали.
По теб - като река да се разлее,
и сто любовни клади да разпали.

Морето ли... то тръпнещо те чака,
разпалена от слънчевите ласки.
В една вълна мечтите си изплака,
с любовна мъка в ледени окраски.

Красива си... небето го признава,
по стъпките ти сее знойно лято.
И синя бездна в погледа остава,
щом чувствата отлитнат като ято.



Боби Кастеелс - 03.02.2015 г.