Unicorn|f представя...


СКИТНИЦА

Аз години мълчах сред грохота на вълните.
Аз години се крих в гнездо на отровни змии.
Колко време живях в ковчег, далеч от очите
на чужди и свои, живи и мъртви демони зли.

Аз не знаех коя съм и какво е житейския път.
Къде е домът ми? Какво са деня и нощта?
Какво е да носиш парченце от родния кът?
Следа да намериш, когато в теб догаря свещта?

Но ме дебнат навсякъде очите горящи
и други сапфирени с тях неземно блестят.
Скитам се аз по улици тъмни и спящи.
Кукумявки някъде в далечината пищят.

Вие всички заключени, зад вратите дебели
живеете своя животец фалшив и безплоден.
На незрящи, нечуващи света сте завзели
и скоро и него ще наречете господен.

И пак ще мълча още толкоз години.
И незнайно къде пак сама ще се скрия.
Научете моя език със слова от рубини
и дома си спокоен аз ще открия.