МИ ОКТАВА
Каква за теб не бях?...
Била съм същата и друга;
на камък бях и бях на прах...
Жена с крила на пеперуда!...
Такава - същата - не по-различна...
Такава - точно като тях...
и пак единствена - за Теб едничка -
Жената в сълзи и във смях...
Какво не бях ли?... Нищо... Всичко!
Ръката ми с двулика длан
веднъж те милваше като светица,
но после носеше ти гняв разлян...
За тебе бяла станах - преродена;
приемах всички цветове...
Дорде не стигнах бездна черна,
пребродих всички светове...
Каква била ли съм - не зная!
Аз бях това, което пожела...
Развратница, която се покая;
Светица, паднала в греха...
такава съм и не такава;
това от мен измайстори:
богата гама!... МИ октава.
Запей ми! пак ме сътвори!