НА ЧАШКА КАФЕ
Дяволите днес са ми на гости,
нищо че не съм ги канила.
Донесоха ми светлина от очите ти
и пепел от червени рози.
Най- младият на теб прилича,
с такава нежност ме гледа,
че кръвта във вените ми изстива,
после...потича в розово.
Ще си говорим за времето,
докато им кафето сервирам.
Обичат го черно, по-дяволски-
чисто и много горчиво.
Някой от Пъкъла ще се оплаче,
друг ще го смушка в ребрата.
За Ада или добро или нищо...
Май такава беше хавата...
Ще минем на безопасни теми,
докато кафето изстива.
Приятно е с тях, дявол да го вземе!
Чувствам се толкова истинска.
Даже забравям, че някъде
ти пак се скиташ, разбойнико.
Колко щуротии направи?
Главата си луда как ще опазиш?!
Май вече късничко стана...
Един по един се прозяват.
Казват ми, че им е време...
Ще тръгват, ще ме оставят.
Приятно ми беше, дяволи.
Идвайте пак на гости!
На Ада поздрави горещи....
И някой ден да ме чакате!