НЕКА...
Или нашите сърца изстиват,
или просто любовта отричаме,
но красиви думи спират.
През живота бързо ние тичаме,
всеки пази и за някъде ги стиска -
Работа, приятели, деца...
Нашето сърце пак ще поиска
рано или късно красота.
И какво ли е лимон без аромат?
Витамин, но за какво ни е?
За какво ли е куршум без автомат
или птица, нямаща небе?
Нека думите ни радват с топлина.
Нито час и нито ден, а век
ние не живееме с инстинктите
и животното съвсем не е човек.
Ако искаме да сме щастливи днес,
нека да почувстваме това,
че сърцата ни обичат топлина
и изричайте красивите слова...
