Gentiana представя...


НО НЯМА ДА СЪМ АЗ

Счупих душата си...
До последния къс я строших.
Хвърлих я в очите ти -
вбесена и наранена.
Ти просто се дръпна.
На паважа тя се разби.
На кой му пука ?!...
Не и на мене...
От тези парченца
синьо стъкло
пеперуди се раждат.
Рисуват
моите спомени,
мисли,
съкровени мечти...-
всичко, от което
ти се страхуваш.
Защо пребледня?
Пак ли ще ми крещиш?
Късно е...
Не разбра ли?
Няма време...
Каквото и да ми кажеш днес
ще сгрешиш...
Мъртво е небето във мене.
Аз съм феникс -
ще се преродя...
Но така исках
да оцелее
точно тази
моя нежна душа,
която ти не пожела
да приемеш.
Точно тази - крехката
на паважа лежи.
Отминават я тъжни сенки.
Ще я изметат от Уличната чистота.
После...нищо....
Следобедна дрямка.
Ще се преродя...
Но няма да съм аз.
Как се живее
с непозната?!
Може би ще свикна.
Със сигурност ...и ти.
Но защо винаги
и за всичко
плаща душата?!